Русалка
Една жена
свири на цигулка
приспивна песен за луна.
Една жена
свири на морските твари
тъжна песен на края на света.
Една жена
с танцуващи в косите й
безброй светулки и самодиви.
***
Защо окови
сложи на ръцете й?
Защо с пирони
прободе дланите й?
***
Криволичи стръмна и самотна пътека
към далечен замък изоставен,
тъмнината от двореца да прогони
на влюбен принц в сълзи удавен.
Дочул плачът на тъжната цигулка,
"Ела при мен"- прошепнала самотно тя
и върху устните му долетяла светулка,
целунала го русалка - нейната душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мони Божилова Todos los derechos reservados
