5 abr 2007, 22:42

Русалка 

  Poesía
1145 0 3
 

Една жена

свири на цигулка

приспивна песен за луна.

Една жена

свири на морските твари

тъжна песен на края на света.

Една жена

с танцуващи в косите й

безброй светулки и самодиви.


***

Защо окови

сложи на ръцете й?

Защо с пирони

прободе дланите й?


               ***

Криволичи стръмна и самотна пътека

към далечен замък изоставен,

тъмнината от двореца да прогони

на влюбен принц в сълзи удавен.


Дочул плачът на тъжната цигулка,

"Ела при мен"- прошепнала самотно тя

и върху устните му долетяла светулка,

целунала го русалка - нейната душа.

© Мони Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??