Русалка
Една жена
свири на цигулка
приспивна песен за луна.
Една жена
свири на морските твари
тъжна песен на края на света.
Една жена
с танцуващи в косите й
безброй светулки и самодиви.
***
Защо окови
сложи на ръцете й?
Защо с пирони
прободе дланите й?
***
Криволичи стръмна и самотна пътека
към далечен замък изоставен,
тъмнината от двореца да прогони
на влюбен принц в сълзи удавен.
Дочул плачът на тъжната цигулка,
"Ела при мен"- прошепнала самотно тя
и върху устните му долетяла светулка,
целунала го русалка - нейната душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мони Божилова Все права защищены
