Apr 5, 2007, 10:42 PM

Русалка

  Poetry
1.5K 0 3
 

Една жена

свири на цигулка

приспивна песен за луна.

Една жена

свири на морските твари

тъжна песен на края на света.

Една жена

с танцуващи в косите й

безброй светулки и самодиви.


***

Защо окови

сложи на ръцете й?

Защо с пирони

прободе дланите й?


               ***

Криволичи стръмна и самотна пътека

към далечен замък изоставен,

тъмнината от двореца да прогони

на влюбен принц в сълзи удавен.


Дочул плачът на тъжната цигулка,

"Ела при мен"- прошепнала самотно тя

и върху устните му долетяла светулка,

целунала го русалка - нейната душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...