Apr 5, 2007, 10:42 PM

Русалка

  Poetry
1.5K 0 3
 

Една жена

свири на цигулка

приспивна песен за луна.

Една жена

свири на морските твари

тъжна песен на края на света.

Една жена

с танцуващи в косите й

безброй светулки и самодиви.


***

Защо окови

сложи на ръцете й?

Защо с пирони

прободе дланите й?


               ***

Криволичи стръмна и самотна пътека

към далечен замък изоставен,

тъмнината от двореца да прогони

на влюбен принц в сълзи удавен.


Дочул плачът на тъжната цигулка,

"Ела при мен"- прошепнала самотно тя

и върху устните му долетяла светулка,

целунала го русалка - нейната душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...