30 may 2010, 21:50

Русалка 

  Poesía » De amor
966 0 11

Една русалка - порив неживян -

          изплува върху бялата скала

и морски вятър - чувствен, замечтан -

          косите ù златисти разпиля!

 

Заплувах към скалата с лекота!

          Но се надигна гневното море!...

Мираж да беше бялата скала!

          Русалката - измислена  да бе!

 

И вместо слънце, пролетна омая,

          валят оловни едри капки дъжд...

Морето да ми отмъсти желае,

          усетило, че влюбен в теб съм мъж!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??