30 мая 2010 г., 21:50

Русалка 

  Поэзия » Любовная
965 0 11

Една русалка - порив неживян -

          изплува върху бялата скала

и морски вятър - чувствен, замечтан -

          косите ù златисти разпиля!

 

Заплувах към скалата с лекота!

          Но се надигна гневното море!...

Мираж да беше бялата скала!

          Русалката - измислена  да бе!

 

И вместо слънце, пролетна омая,

          валят оловни едри капки дъжд...

Морето да ми отмъсти желае,

          усетило, че влюбен в теб съм мъж!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??