Русалка

30 мая 2010 г., 21:50

Поэзия » Любовная

5.0 (9)

1025 0 11

Една русалка - порив неживян -
изплува върху бялата скала
и морски вятър - чувствен, замечтан -
косите ù златисти разпиля!
Заплувах към скалата с лекота!
Но се надигна гневното море!...
Мираж да беше бялата скала!
Русалката - измислена да бе!
И вместо слънце, пролетна омая,
валят оловни едри капки дъжд...
Морето да ми отмъсти желае,
усетило, че влюбен в теб съм мъж!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Две сърца
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
Любовь с далеко/ Война

Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »