Красиви са русалките сутрин,
когато луна и слънце се разделят,
като петно с лице на жена
се разтича на капки любов,
сърцето ù синьо става на вода.
Щастливи са русалките вечер,
когато звезди и комети се смеят,
като разцъфнал лотос сърцето
се разтваря и става на въздух.
Тогава русалките пеят
своите песни за капитани,
тогава кораби плуват в море
от мечти и венци от цветя.
Тъжни са русалките нощем,
когато в тъмно ù се ражда
сълзата ù като перла в мида.
Мирише ли вече на вода,
русалка някъде се ражда.
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados