25 jul 2008, 15:39

Русалката и Принцът

1.1K 0 20

                                        В отговор на Валентино

 

Русалките търсеха своите принцове...

А те... се спасяваха - кой както може.

Загърбили истини, потъпкали принципи,

коварно забиваха в перките нОжове.

 

А после се давеха в нощи разгулни.

Победите пирови с вино поливаха.

... Русалките смело пред бара танцуваха,

опашките късаха... И си отиваха...

 

И само един принц, обучен в магии,

на бледа русалка дари си сърцето.

Вдигна опашката скъсана, скри я...

 

И със треви излекува нозете й.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петинка, стихото ти е много яко и закачливо ама и вица на Вили в коментарите под него направо утрепа риб.... Русалките
  • Закачлив отговор и за двама ви от мен!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=30684
  • "И само един принц, обучен в магии,

    на бледа русалка дари си сърцето."
    Един, но пък принц!
    А те принцовете още ги има, само очи не стигат за да се видят, нужно е туптящо от любов сърце!
    Много ми хареса стиха ти Бианка!
  • Ай стига бе?! Имало тук таме и по някой свстен принц значи?!
    А бе той и Артур беше КРАЛ (не принц) ама... пак рога му сложиха!
    ___________________________________________________________
    Но щом оздравяха краката
    (на тази приказка познаваме края)
    не ги събра вече - горката!...
    Сега къде ли е?... Кой знае?.... /шегувка/
    ___________________________________________________________

    БРАВО БИАНЧЕ - СТИХОТО Е.... ТРЕПАЧ!!!! (Изненадата е стахотна)

  • Приказка си, Бианка!!! Прелестен стих! Прегръдки за малката Русалка!
    (Хич даже не е хумористично, много си е реалистично!)

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...