25.07.2008 г., 15:39

Русалката и Принцът

1.1K 0 20

                                        В отговор на Валентино

 

Русалките търсеха своите принцове...

А те... се спасяваха - кой както може.

Загърбили истини, потъпкали принципи,

коварно забиваха в перките нОжове.

 

А после се давеха в нощи разгулни.

Победите пирови с вино поливаха.

... Русалките смело пред бара танцуваха,

опашките късаха... И си отиваха...

 

И само един принц, обучен в магии,

на бледа русалка дари си сърцето.

Вдигна опашката скъсана, скри я...

 

И със треви излекува нозете й.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петинка, стихото ти е много яко и закачливо ама и вица на Вили в коментарите под него направо утрепа риб.... Русалките
  • Закачлив отговор и за двама ви от мен!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=30684
  • "И само един принц, обучен в магии,

    на бледа русалка дари си сърцето."
    Един, но пък принц!
    А те принцовете още ги има, само очи не стигат за да се видят, нужно е туптящо от любов сърце!
    Много ми хареса стиха ти Бианка!
  • Ай стига бе?! Имало тук таме и по някой свстен принц значи?!
    А бе той и Артур беше КРАЛ (не принц) ама... пак рога му сложиха!
    ___________________________________________________________
    Но щом оздравяха краката
    (на тази приказка познаваме края)
    не ги събра вече - горката!...
    Сега къде ли е?... Кой знае?.... /шегувка/
    ___________________________________________________________

    БРАВО БИАНЧЕ - СТИХОТО Е.... ТРЕПАЧ!!!! (Изненадата е стахотна)

  • Приказка си, Бианка!!! Прелестен стих! Прегръдки за малката Русалка!
    (Хич даже не е хумористично, много си е реалистично!)

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...