6 mar 2019, 15:33

Русло

  Poesía
1K 0 3

Предели безпределни с причина

надскочени, с устрем окрилени. 

Старо русло, то за миг отмина, 

в новото макар да сме "зелени".

 

Смелост блика - страхове отмива.

Напред е вярната посока! 

Река от обич в сърца прелива, 

макар понякога да е дълбока. 

 

Гребеме със синхрон в житието 

към онзи бряг, на щастие обречен. 

Там детски смях осмисля битието 

и всеки ден е празник безконечен! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

04.01.2019год.

МаЖор 

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е, че там има синхрон! Детето ще расте в добра среда и ще се учи на синхрон! Дай Боже повече такива поводи и повече синхрон!
  • Написах това стихче по конкретен повод, а именно появата на дългоочаквана рожба в дома на прекрасно семейство(в което има синхрон)... Така може би ще е по-ясно посланието ми 🙂
    С уважение и благодарност! 🌹
  • Нека бъде така, както си написала! Днес всеки има собствен ритъм. Как да говорим за синхрон, като всеки иска към неговия да се нагаждат?! Поздрав и уважение!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...