6 мар. 2019 г., 15:33

Русло

1K 0 3

Предели безпределни с причина

надскочени, с устрем окрилени. 

Старо русло, то за миг отмина, 

в новото макар да сме "зелени".

 

Смелост блика - страхове отмива.

Напред е вярната посока! 

Река от обич в сърца прелива, 

макар понякога да е дълбока. 

 

Гребеме със синхрон в житието 

към онзи бряг, на щастие обречен. 

Там детски смях осмисля битието 

и всеки ден е празник безконечен! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

04.01.2019год.

МаЖор 

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е, че там има синхрон! Детето ще расте в добра среда и ще се учи на синхрон! Дай Боже повече такива поводи и повече синхрон!
  • Написах това стихче по конкретен повод, а именно появата на дългоочаквана рожба в дома на прекрасно семейство(в което има синхрон)... Така може би ще е по-ясно посланието ми 🙂
    С уважение и благодарност! 🌹
  • Нека бъде така, както си написала! Днес всеки има собствен ритъм. Как да говорим за синхрон, като всеки иска към неговия да се нагаждат?! Поздрав и уважение!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...