6.03.2019 г., 15:33

Русло

1K 0 3

Предели безпределни с причина

надскочени, с устрем окрилени. 

Старо русло, то за миг отмина, 

в новото макар да сме "зелени".

 

Смелост блика - страхове отмива.

Напред е вярната посока! 

Река от обич в сърца прелива, 

макар понякога да е дълбока. 

 

Гребеме със синхрон в житието 

към онзи бряг, на щастие обречен. 

Там детски смях осмисля битието 

и всеки ден е празник безконечен! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

04.01.2019год.

МаЖор 

Коментари

Коментари

  • Чудесно е, че там има синхрон! Детето ще расте в добра среда и ще се учи на синхрон! Дай Боже повече такива поводи и повече синхрон!
  • Написах това стихче по конкретен повод, а именно появата на дългоочаквана рожба в дома на прекрасно семейство(в което има синхрон)... Така може би ще е по-ясно посланието ми 🙂
    С уважение и благодарност! 🌹
  • Нека бъде така, както си написала! Днес всеки има собствен ритъм. Как да говорим за синхрон, като всеки иска към неговия да се нагаждат?! Поздрав и уважение!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....