22 mar 2009, 13:00

Ръцете

  Poesía
982 0 3

Ръцете

 

 

Ръцете, ръцете
са толкоз могъщи
Откъсват те цвете -
в звезда го превръщат.

 

Достойни са те за поклон.
Търпят и най-тежкия труд,
и ни отвръщат без стон,
щом одращи ги грубият студ.

 

Те, нашите силни ръце,
са толкоз велики, изкусни.
Творят без да спрат векове -
от най-чудните форми да вкусим.

 

Ръцете, ръцете
не мигват, щом спим.
Те галят сърцето
със жеста любим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би идеята на това заглавие, стихотворение е не какви СА делата на ръцете като цяло, а какви ТРЯБВА да бъдат Разгледана е едната страна на нещата, и то правилната страна.. Поздрав, Теди
  • такова нещо не бих написал никога
    прекалено... навино и едностранчиво разгледано
    бая глупости сме сътворили и продължаваме да творим с ръцете си
    да бяха примерно "влюбените ръце" , "ръцете на любовта " или някаква такава щуротия бих го приел ... ама само - ръцете
    "Достойни са те за поклон."... мисля ме разбра ...

    но на тези години разбирам увлечението ти по ръцете (ти)

  • ...!те правят чудеса...
    Честита Пролет!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...