14 ene 2011, 21:36

Ръцете ми

  Poesía » Otra
775 1 18

Ръцете ми

 

причинно-следствени

потъват в аромата

на човешките заблуди

вълшебен дар е сцената за тях

олекват и сънуват че летят

сред пеперуди

 

росата на предизгревните

римоденствия полепва

по сълзите на щастливите им мисли

по дяволите да вървят

затворите на цветовете

трептят ръцете ми и сричат

(не)равноделни светли истини

 

смиряват се (ръце все пак!)

преди да запълзят разчитат 

собствената гамовидна същност

издигат се за да си простят

арпежите на смелостта

потъват в тях 

сбогуват се с акордите 

и се завръщат

(причинно-следствени)

в заблудите на женския ми свят

(заспивай, с тях прегръщам те!) 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...