Jan 14, 2011, 9:36 PM

Ръцете ми

  Poetry » Other
774 1 18

Ръцете ми

 

причинно-следствени

потъват в аромата

на човешките заблуди

вълшебен дар е сцената за тях

олекват и сънуват че летят

сред пеперуди

 

росата на предизгревните

римоденствия полепва

по сълзите на щастливите им мисли

по дяволите да вървят

затворите на цветовете

трептят ръцете ми и сричат

(не)равноделни светли истини

 

смиряват се (ръце все пак!)

преди да запълзят разчитат 

собствената гамовидна същност

издигат се за да си простят

арпежите на смелостта

потъват в тях 

сбогуват се с акордите 

и се завръщат

(причинно-следствени)

в заблудите на женския ми свят

(заспивай, с тях прегръщам те!) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...