Jan 14, 2011, 9:36 PM

Ръцете ми

  Poetry » Other
779 1 18

Ръцете ми

 

причинно-следствени

потъват в аромата

на човешките заблуди

вълшебен дар е сцената за тях

олекват и сънуват че летят

сред пеперуди

 

росата на предизгревните

римоденствия полепва

по сълзите на щастливите им мисли

по дяволите да вървят

затворите на цветовете

трептят ръцете ми и сричат

(не)равноделни светли истини

 

смиряват се (ръце все пак!)

преди да запълзят разчитат 

собствената гамовидна същност

издигат се за да си простят

арпежите на смелостта

потъват в тях 

сбогуват се с акордите 

и се завръщат

(причинно-следствени)

в заблудите на женския ми свят

(заспивай, с тях прегръщам те!) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...