14 янв. 2011 г., 21:36

Ръцете ми

778 1 18

Ръцете ми

 

причинно-следствени

потъват в аромата

на човешките заблуди

вълшебен дар е сцената за тях

олекват и сънуват че летят

сред пеперуди

 

росата на предизгревните

римоденствия полепва

по сълзите на щастливите им мисли

по дяволите да вървят

затворите на цветовете

трептят ръцете ми и сричат

(не)равноделни светли истини

 

смиряват се (ръце все пак!)

преди да запълзят разчитат 

собствената гамовидна същност

издигат се за да си простят

арпежите на смелостта

потъват в тях 

сбогуват се с акордите 

и се завръщат

(причинно-следствени)

в заблудите на женския ми свят

(заспивай, с тях прегръщам те!) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...