14.01.2011 г., 21:36

Ръцете ми

773 1 18

Ръцете ми

 

причинно-следствени

потъват в аромата

на човешките заблуди

вълшебен дар е сцената за тях

олекват и сънуват че летят

сред пеперуди

 

росата на предизгревните

римоденствия полепва

по сълзите на щастливите им мисли

по дяволите да вървят

затворите на цветовете

трептят ръцете ми и сричат

(не)равноделни светли истини

 

смиряват се (ръце все пак!)

преди да запълзят разчитат 

собствената гамовидна същност

издигат се за да си простят

арпежите на смелостта

потъват в тях 

сбогуват се с акордите 

и се завръщат

(причинно-следствени)

в заблудите на женския ми свят

(заспивай, с тях прегръщам те!) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...