Ръцете ти
Ако ръцете ти ме галят неуморно,
това любов ли е, или е страст от мрака -
родена в нощ - сърцето ни що чака
да бъде любено до утрото повторно?
Към тебе вятърът с крилете си ме носи,
безгрижен – с лекота на птица,
но щом докоснеш ме с горещи длани
от ласките ти кой ще ме спаси и брани?
И щом душата ми лукаво ти ориса
и нежният ти глас на нимфите приглася,
дори и в царството подземно да отида -
ще се завръщам пак, отново да те видя.
Защото и в съня си роб съм... Да!
На пролетни цветя и любовта.
09.06.2012
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аластор Todos los derechos reservados
