Ръцете ти
не се наситих да държа!
Не се наситих устни да целувам!
А трябва
с тебе да се разделя,
за дълги дни със теб да се сбогувам!
Но мисълта
за теб ще ме крепи -
от лоши срещи и обиди ще ме пази.
Когато знам,
че ме обичаш ти,
какво от туй, че някой ще ме мрази?
Какво са
седмици и разстояния,
когато ти е ведро на душата?
Под верните криле на любовта,
като гнездо на гълъб е земята!
Работя денем,
в нощите - тъжа,
а щом заспя - със обич те сънувам!
Че аз ръцете ти
не се наситих да държа!
Не се наситих устни да целувам!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados