Feb 18, 2008, 2:39 PM

Ръцете ти не се наситих да държа

  Poetry » Love
1.2K 0 26

 

Ръцете ти
не се наситих да държа!
Не се наситих устни да целувам!

А трябва
с тебе да се разделя,
за дълги дни със теб да се сбогувам!

Но мисълта
за теб ще ме крепи -
от лоши срещи и обиди ще ме пази.
Когато знам,
че ме обичаш ти,
какво от туй, че някой ще ме мрази?

Какво са
седмици и разстояния,
когато ти е ведро на душата?
Под верните криле на любовта,
като гнездо на гълъб е земята!

Работя денем,
в нощите - тъжа,
а щом заспя - със обич те сънувам!

Че аз ръцете ти
не се наситих да държа!
Не се наситих устни да целувам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истински бисер в световната лирика! Прекрасно, вълнуващо преживяване е да се чете!
  • Че аз ръцете ти
    не се наситих да държа!
    Не се наситих устни да целувам!
    * * *
    Ех, че хубаво! Любов, любов...
    Поздравчета и усмивки!
  • С голяма благодарност към всички, които прочетохте и харесахте това стихотворение! Колко сте добри и нежни само!
  • "Под ведрите криле на любовта,
    като гнездо на гълъб е земята!"
    Поздрав,Ангар!С възхита!
  • Направо ми грабна сърцето този стих!Толкова любов!
    Браво!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...