alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
31 may 2008, 11:23

Ръченица 

  Poesía » Filosófica
2110 0 16
   

               Р ъ  ч  е  н  и  ц  а  

     

       Е - е - е х, майко  моя!  Ти, корава земьо!

       Кажи ми, докога ще ни търпиш?!

       Кажи най-сетне, дявол да го вземе,

       защо те тъпчем, а  пък ти мълчиш?!

                                                                                                                                                       

       Ритмичен пулс усещам във кръвта си.

       Неравноделен. По балкански див.

       Засвирва вятър. Дишането страст е.

       А жаждата за обич - рецидив.

 

       С ръце на кръста в огън сякаш стъпвам.

       Нозете ми потръпват. Аз съм в транс.

       Сърцето думка - нестинарски тъпан

       край кладата на огнения шанс.

 

       Започвам с бавни, тежки даже стъпки.

       Земята тътне под краката ми,

       усетила, че съм намерил  пътя.

       Останалото е очакване. 

           

        Танцувам. Викам. Кара ме отвътре.

        Душата пред краката ми мете.

        Играя танца, който е безсмъртен.            

        Не мога да летя. А ми се ще.

   

        Ръце протягам във гротескна  поза.

        Отдолу тръпне земното кълбо. 

        Така се тъпче глина. Или грозде.

        Така се прави вино или дом.  

           

         Това за мен е българската лудост.

         Живота си - да изтанцуваш с плам.

         Поне веднъж наистина си струва

         сам себе си във танц да пресъздам.

 

         Кипи кръвта. И пари под краката

         от мъка нажежената земя.

         Прераждам се в мечта неосъзната 

          и почвам да си вярвам, че летя.

           

         Но то е само някаква представа

         във вид на танц на наранена птица.

         Всъщност душата скача по жарава

         щом българин играе ръченица.

        

             

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Само българин може това.Поздравления Сашо!
  • Почти го виждах, докато чета! Невероятен си!
  • Поздравления!
  • "Играя танца, който е безсмъртен."
    Отново невероятен стих!Поздрав!
  • Това за мен е българската лудост.

    Живота си - да изтанцуваш с плам.

    Браво!
  • Когато те чета...
    се чувствам особено!
  • НЯМАМ ДУМИ!!!
  • Покланям се с възхищение!
    Благодаря за неповторимото преживяване!

    НАЙ-НАЙ!!!
  • Кой, бре, ти ли, Сашо, не можеш да летиш!? МОЖЕШ!!!

    По нещо ми напомни и хорото на Зарбас тоя стих, като усещане, като акт на общуване с отвъдното, тая твоя трансцендентна ръченица!
    Вселенската ти ръченица!

    AVE, Калчев,

    и благодаря за насладата!!!
  • Огнено и много българско, браво!
  • Възхитително!!!Очарователен стих!!!Поздрави!!!
  • Каквото и да напиша след този стих,няма да е достатъчно...
    С огромно уважение пред таланта,ПОЕТЕ!
  • Страхотно!Разтърси ме!
  • Толкова е хубаво, чак ме заболя! Луда съм по народните танци!Поздрав!
  • "... душата скача по жарава
    щом българин играе ръченица."

    Български дух! Нестинарска кръв! Великолепен стих!!! Уникален!!!
    Поздравления, Алекс!
  • Невероятно хубаво...Пезия...!
    ...Всъщност душата скача по жарава
    щом българин играе ръченица...
    много е хубаво...българско...
Propuestas
: ??:??