Ръченица
Р ъ ч е н и ц а
Е - е - е х, майко моя! Ти, корава земьо!
Кажи ми, докога ще ни търпиш?!
Кажи най-сетне, дявол да го вземе,
защо те тъпчем, а пък ти мълчиш?!
Ритмичен пулс усещам във кръвта си.
Неравноделен. По балкански див.
Засвирва вятър. Дишането страст е.
А жаждата за обич - рецидив.
С ръце на кръста в огън сякаш стъпвам.
Нозете ми потръпват. Аз съм в транс.
Сърцето думка - нестинарски тъпан
край кладата на огнения шанс.
Започвам с бавни, тежки даже стъпки.
Земята тътне под краката ми,
усетила, че съм намерил пътя.
Останалото е очакване.
Танцувам. Викам. Кара ме отвътре.
Душата пред краката ми мете.
Играя танца, който е безсмъртен.
Не мога да летя. А ми се ще.
Ръце протягам във гротескна поза.
Отдолу тръпне земното кълбо.
Така се тъпче глина. Или грозде.
Така се прави вино или дом.
Това за мен е българската лудост.
Живота си - да изтанцуваш с плам.
Поне веднъж наистина си струва
сам себе си във танц да пресъздам.
Кипи кръвта. И пари под краката
от мъка нажежената земя.
Прераждам се в мечта неосъзната
и почвам да си вярвам, че летя.
Но то е само някаква представа
във вид на танц на наранена птица.
Всъщност душата скача по жарава
щом българин играе ръченица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
