13 ago 2008, 10:34

Ръж

890 0 5

воал разсече пътя им

воал предопределено изтъкан

сълзи рисувал

сам по себе си

пропяха гарвани

изваяха лицето му

пропяха ручеи

изписаха сърцето й

огнището разпалено

в различни домове

черна жътва стана с бели класове

кървав вятър във очите им

Пророкът ги видя във купище от ръж

нарисува тяхното отвличане от себе си

превърнаха се в брашно

той бе ръжта а тя водата

ръцете бяха кокалести на съдбата

безпощадно мачкащи тестото на живота им

загубиха телата си във себе си

погасиха със сълзи огнищата разпалени във домовете си

със гвоздей тя проби ръката му

а с другата - той подаваше й следващ

сълзите й

със нокти дърпаха душата му

пропиваха плътта

пробождаха челото му

но тя не спря да приковава себе си

към неговите длани

двама души се превърнаха в разпятие

тела покрили формата на страшна сянка

простила на убийците

и даваща на слабите

и се роди дете

гарваните пропяха и му изписаха лице

ручеите потекоха и му дадоха сърце

и затуптя

черен воал се свлече по нивата

разделящ нея от него

и даващ живот на детето им

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...