13 авг. 2008 г., 10:34

Ръж

899 0 5

воал разсече пътя им

воал предопределено изтъкан

сълзи рисувал

сам по себе си

пропяха гарвани

изваяха лицето му

пропяха ручеи

изписаха сърцето й

огнището разпалено

в различни домове

черна жътва стана с бели класове

кървав вятър във очите им

Пророкът ги видя във купище от ръж

нарисува тяхното отвличане от себе си

превърнаха се в брашно

той бе ръжта а тя водата

ръцете бяха кокалести на съдбата

безпощадно мачкащи тестото на живота им

загубиха телата си във себе си

погасиха със сълзи огнищата разпалени във домовете си

със гвоздей тя проби ръката му

а с другата - той подаваше й следващ

сълзите й

със нокти дърпаха душата му

пропиваха плътта

пробождаха челото му

но тя не спря да приковава себе си

към неговите длани

двама души се превърнаха в разпятие

тела покрили формата на страшна сянка

простила на убийците

и даваща на слабите

и се роди дете

гарваните пропяха и му изписаха лице

ручеите потекоха и му дадоха сърце

и затуптя

черен воал се свлече по нивата

разделящ нея от него

и даващ живот на детето им

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...