Ръж
воал разсече пътя им
воал предопределено изтъкан
сълзи рисувал
сам по себе си
пропяха гарвани
изваяха лицето му
пропяха ручеи
изписаха сърцето й
огнището разпалено
в различни домове
черна жътва стана с бели класове
кървав вятър във очите им
Пророкът ги видя във купище от ръж
нарисува тяхното отвличане от себе си
превърнаха се в брашно
той бе ръжта а тя водата
ръцете бяха кокалести на съдбата
безпощадно мачкащи тестото на живота им
загубиха телата си във себе си
погасиха със сълзи огнищата разпалени във домовете си
със гвоздей тя проби ръката му
а с другата - той подаваше й следващ
сълзите й
със нокти дърпаха душата му
пропиваха плътта
пробождаха челото му
но тя не спря да приковава себе си
към неговите длани
двама души се превърнаха в разпятие
тела покрили формата на страшна сянка
простила на убийците
и даваща на слабите
и се роди дете
гарваните пропяха и му изписаха лице
ручеите потекоха и му дадоха сърце
и затуптя
черен воал се свлече по нивата
разделящ нея от него
и даващ живот на детето им
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Всички права запазени
Радвам се, че ви харесва "Ръж"
