23 dic 2010, 13:51

Ръка за ръка платноходстваме

1K 0 19

 

Спокоен съм. Имам ръката ти.

Тя пасва перфектно на моята.

Преплитаме пръсти и пролетно

поникват сълзù във гърлата ни.

 

Гърдите са ято от пориви

със млади криле от безкрайности.

В очите ни бликат сияйности

високи, свободни, без корени.

 

Ръка за ръка платноходстваме

един сантиметър над времето.

Сърцата са вятър от шеметност

и с пулс хоризонта докосваме.

 

Блажен съм, че имам ръката ти —

безценност във свят на излишности.

Държим се. Римувано дишаме.

И леко трептим над съдбата си.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Блажен съм, че имам ръката ти —
    безценност във свят на излишности.
    Държим се. Римувано дишаме.
    И леко трептим над съдбата си.

    Какво повече може да се каже?!...
  • Много, много хубаво. Един сантиметър над времето...., един сантиметър над другите - стойностно!
  • Благодаря за мнението, бате Симо. Приемам го като леко убождане, което ще ме държи нащрек за "линиите" в поезията и за Смифското в мен А за Новата година - бъди здрав и обичай!
    Поздрави и благодарности и на всички други, които ме посетиха. Бъдете щастливи
  • Здраве за Новата, Смиф!
    Онова - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=233247#comments - да те радва!
    И достатъчно време - да му се насладиш...

    За "Платноходстването" - смесени чувства, Братле. Съжалявам, но няма да съм аз, ако не си кажа. Не ми е по Смифски.
    "...ности"-те ми са в повече. Има такава "линия" в Откровения, но тя определено не е моята. Лично, мнение, де.
  • Сърцата са вятър от шеметност

    и с пулс хоризонта докосваме.

    Блажен съм, че имам ръката ти —

    безценност във свят на излишности.

    С поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...