23.12.2010 г., 13:51

Ръка за ръка платноходстваме

1K 0 19

 

Спокоен съм. Имам ръката ти.

Тя пасва перфектно на моята.

Преплитаме пръсти и пролетно

поникват сълзù във гърлата ни.

 

Гърдите са ято от пориви

със млади криле от безкрайности.

В очите ни бликат сияйности

високи, свободни, без корени.

 

Ръка за ръка платноходстваме

един сантиметър над времето.

Сърцата са вятър от шеметност

и с пулс хоризонта докосваме.

 

Блажен съм, че имам ръката ти —

безценност във свят на излишности.

Държим се. Римувано дишаме.

И леко трептим над съдбата си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Блажен съм, че имам ръката ти —
    безценност във свят на излишности.
    Държим се. Римувано дишаме.
    И леко трептим над съдбата си.

    Какво повече може да се каже?!...
  • Много, много хубаво. Един сантиметър над времето...., един сантиметър над другите - стойностно!
  • Благодаря за мнението, бате Симо. Приемам го като леко убождане, което ще ме държи нащрек за "линиите" в поезията и за Смифското в мен А за Новата година - бъди здрав и обичай!
    Поздрави и благодарности и на всички други, които ме посетиха. Бъдете щастливи
  • Здраве за Новата, Смиф!
    Онова - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=233247#comments - да те радва!
    И достатъчно време - да му се насладиш...

    За "Платноходстването" - смесени чувства, Братле. Съжалявам, но няма да съм аз, ако не си кажа. Не ми е по Смифски.
    "...ности"-те ми са в повече. Има такава "линия" в Откровения, но тя определено не е моята. Лично, мнение, де.
  • Сърцата са вятър от шеметност

    и с пулс хоризонта докосваме.

    Блажен съм, че имам ръката ти —

    безценност във свят на излишности.

    С поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...