По уличките бродя във сумрака,
прегръщам жълтата мъгла.
Поглеждам: някой търпеливо чака,
потънал в своята тъга!
А вечерта сънлива, изморена,
докосва ме със своя шал.
Не искам да се чувствам приютена
в ръцете на сумрачния воал.
Със фасовете хвърлям своите привички,
които ме терзаят и държат във плен.
Не искам аз да съм забодена с карфички
в забравата на гаснещия ден! ...