Ръката никога не знае...
Ръката никога не знае как,
четката ще разбере
стремежа и за мрак!
Хубаво е, че поне
платното е глупак,
вярващ в нови светове!
Очите никога не знаят как,
хоризонта ще приеме
да го докосват пак!
Хубаво е, че след време
паметта е похлупак,
разделящ любовта от бреме!
Сърцето никога не знае как,
в клапите му се провира
лъжата на поредния тъпак!
Хубаво е, че стопира,
байпасното последно „щрак”,
рискувайки това да е всемира!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Драгиев Todos los derechos reservados
