Ръката никога не знае как,
четката ще разбере
стремежа и за мрак!
Хубаво е, че поне
платното е глупак,
вярващ в нови светове!
Очите никога не знаят как,
хоризонта ще приеме
да го докосват пак!
Хубаво е, че след време
паметта е похлупак,
разделящ любовта от бреме!
Сърцето никога не знае как,
в клапите му се провира
лъжата на поредния тъпак!
Хубаво е, че стопира,
байпасното последно „щрак”,
рискувайки това да е всемира!
© Николай Драгиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
