Ръката никога не знае как,
четката ще разбере
стремежа и за мрак!
Хубаво е, че поне
платното е глупак,
вярващ в нови светове!
Очите никога не знаят как,
хоризонта ще приеме
да го докосват пак!
Хубаво е, че след време
паметта е похлупак,
разделящ любовта от бреме!
Сърцето никога не знае как,
в клапите му се провира
лъжата на поредния тъпак!
Хубаво е, че стопира,
байпасното последно „щрак”,
рискувайки това да е всемира!
© Николай Драгиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
