3 feb 2008, 17:31

Ръзлъка

1.4K 0 5


Броя!


Минутите пробождат ме като стрела.


Не ми горчи,


а просто ми е празно.


От самотата най-боли.

 

От спомени съм омаляла...


винаги плачех на раздяла.


Пресяда ми вината...


може би за теб не бях добра.

 

И в гърдите "Обичам те" заседна,


като въглен пари и боли.

 

Остана много нежност покрай мъката,

 

а сърцето се затвори след разлъката,

 

като животно - бито куче на каиша...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...