Kalista (Кристина Славова)
124 182
3.02.2008 г., 17:31 ч.

Ръзлъка 

  Поезия » Любовна
1048 0 5


Броя!


Минутите пробождат ме като стрела.


Не ми горчи,


а просто ми е празно.


От самотата най-боли.

 

От спомени съм омаляла...


винаги плачех на раздяла.


Пресяда ми вината...


може би за теб не бях добра.

 

И в гърдите "Обичам те" заседна,


като въглен пари и боли.

 

Остана много нежност покрай мъката,

 

а сърцето се затвори след разлъката,

 

като животно - бито куче на каиша...

 

© Кристина Славова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??