Kalista (Кристина Славова) Kalista (Кристина Славова)
124
Feb 3, 2008, 5:31 PM

Ръзлъка

  Poetry » Love
1.4K 0 5


Броя!


Минутите пробождат ме като стрела.


Не ми горчи,


а просто ми е празно.


От самотата най-боли.

 

От спомени съм омаляла...


винаги плачех на раздяла.


Пресяда ми вината...


може би за теб не бях добра.

 

И в гърдите "Обичам те" заседна,


като въглен пари и боли.

 

Остана много нежност покрай мъката,

 

а сърцето се затвори след разлъката,

 

като животно - бито куче на каиша...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0