Броя!
Минутите пробождат ме като стрела.
Не ми горчи,
а просто ми е празно.
От самотата най-боли.
От спомени съм омаляла...
винаги плачех на раздяла.
Пресяда ми вината...
може би за теб не бях добра.
И в гърдите "Обичам те" заседна,
като въглен пари и боли.
Остана много нежност покрай мъката,
а сърцето се затвори след разлъката,
като животно - бито куче на каиша...
© Кристина Славова Все права защищены