С бастуна
И аз ще съм приятел на бастуна,
когато ставите ме заболят...
И болките получат в мен трибуна
а и краката ми се уморят.
Какво ще стане с мен не зная,
и аз от старостта ще натежа...
Ще чакам всеки ден билет за Рая...
На старите си лаври ще лежа!
Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?!
Навянно тя ще вземе и Духа ми?!
Тогава над какво ще мога да градя?
Ще слушям склеротичните "там-тами"
и борсата за "горе" ще следя...
А след това, пак нямам перспектива,
Ще ме прераждат ли пак, след смъртта?!
Тревата щом над гроба ме покрие,
не виждам по-нататък своя път...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
