Hekredel (Христо Славов)
1524 419
13 окт. 2012 г., 19:05

С бастуна 

  Поэзия
344 0 2

И аз ще съм приятел на бастуна,
когато ставите ме заболят...
И болките  получат в мен трибуна
а  и краката ми се уморят.

Какво ще стане с мен не зная,
и аз от старостта ще натежа...
Ще чакам всеки ден билет за Рая...
На старите си лаври ще лежа!

Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?!

Навянно тя ще вземе и Духа ми?!
Тогава над какво ще мога да градя?
Ще слушям склеротичните "там-тами"
и борсата за "горе" ще следя...

А след това, пак нямам перспектива,
Ще ме прераждат ли пак, след  смъртта?!
Тревата щом над гроба ме покрие,
не виждам по-нататък своя път...

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля, че това е неизбежния път по който крачи всеки от нас. Може и да не ни харесва, но нямаме избор и щем не щем трябва да го приемим!
  • Еееех..., че монолог...!!!
    "Не искам аз, такъв да се позная!
    Но старостта и мен ще разруши...
    О, няма начин мен да ме остави...
    Тогава със какво да се теша?!"
Предложения
: ??:??