KirilStoyanov (Kiril Stoyanov)
1 2

18 may 2018, 3:01

С без теб

Poesía » De amor, Filosófica

735 2 6

Опасно близко е краят отново

Опасно близки бяхме и с теб

Бих могъл да започна отново

Временно мъчен, далеч и с без теб

Всичко се движи - живот на ръба

С теб неподвижно живях във мига

Щаслив в меланхолия, бърз в неподвижност

Жив е споменът за детска наивност

Грешки от гордост и его-пасивност

Невидима за чуждото око агресивност

Сега е различно - всичко се движи

Донякъде и ти за това се погрижи

Както се движи, така и ще спре

Като платноходка в неподвижно море

Бури ще има - това е неизбежно

Ще преплувам и тях с тиха небрежност

Ще преплувам и ще стигна до някакъв бряг

Лежейки до друга във белия сняг

Със спомен в сърцето, спомен за теб

Временно мъчен, далеч и с без теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Лирическият герой осъзнава грешките от миналото си, не ги повтаря, но не всичко зависи от него. Достатъчно силен е да продължи напред, с допълнителен белег и малко по-циничен от вчера.

Comentarios

KirilStoyanov (Kiril Stoyanov)

Благодаря ви за коментарите. Стиховете идват лесно, когато са от душа, радвам се, че ви е харесало!

2018-05-18T23:55:08+03:00
e4i (Елена)

Смисълът да сгрешиш е в това да знаеш как да не грешиш...за себе си

2018-05-18T16:41:54+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Ами да, живота учи. Но какво като не се получи, продължаваме нататък по-мъдри. Браво, Кирил!

2018-05-18T12:47:07+03:00
miralub (Мирелла Кривчева)

Е-ее,най-после попаднах на нещо хубаво. Поздравления за готиния стих.А колкото до белезите....тях си ги носим цял живот,за жалост.Весело лято на теб!!

2018-05-18T09:38:12+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

За жалост, това е естествено! Никога нищо не зависи само от един. Никой не е безгрешен. Разликите са в осъзнаването, силата и говността да продължим. Браво! Много ми хареса!

2018-05-18T07:08:50+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0