18 мая 2018 г., 03:01

С без теб

736 2 6

Опасно близко е краят отново

Опасно близки бяхме и с теб

Бих могъл да започна отново

Временно мъчен, далеч и с без теб

 

Всичко се движи - живот на ръба

С теб неподвижно живях във мига

Щаслив в меланхолия, бърз в неподвижност

Жив е споменът за детска наивност

 

Грешки от гордост и его-пасивност

Невидима за чуждото око агресивност

Сега е различно - всичко се движи

Донякъде и ти за това се погрижи

 

Както се движи, така и ще спре

Като платноходка в неподвижно море

Бури ще има - това е неизбежно

Ще преплувам и тях с тиха небрежност

 

Ще преплувам и ще стигна до някакъв бряг

Лежейки до друга във белия сняг

Със спомен в сърцето, спомен за теб

Временно мъчен, далеч и с без теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Kiril Stoyanov Все права защищены

Лирическият герой осъзнава грешките от миналото си, не ги повтаря, но не всичко зависи от него. Достатъчно силен е да продължи напред, с допълнителен белег и малко по-циничен от вчера.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за коментарите. Стиховете идват лесно, когато са от душа, радвам се, че ви е харесало!
  • Смисълът да сгрешиш е в това да знаеш как да не грешиш...за себе си
  • Ами да, живота учи. Но какво като не се получи, продължаваме нататък по-мъдри. Браво, Кирил!
  • Е-ее,най-после попаднах на нещо хубаво. Поздравления за готиния стих.А колкото до белезите....тях си ги носим цял живот,за жалост.Весело лято на теб!!
  • За жалост, това е естествено! Никога нищо не зависи само от един. Никой не е безгрешен. Разликите са в осъзнаването, силата и говността да продължим. Браво! Много ми хареса!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...