KirilStoyanov (Kiril Stoyanov)
2 1
18.05.2018 г., 3:01 ч.

С без теб 

  Поезия » Любовна, Философска
531 2 6

Опасно близко е краят отново

Опасно близки бяхме и с теб

Бих могъл да започна отново

Временно мъчен, далеч и с без теб

 

Всичко се движи - живот на ръба

С теб неподвижно живях във мига

Щаслив в меланхолия, бърз в неподвижност

Жив е споменът за детска наивност

 

Грешки от гордост и его-пасивност

Невидима за чуждото око агресивност

Сега е различно - всичко се движи

Донякъде и ти за това се погрижи

 

Както се движи, така и ще спре

Като платноходка в неподвижно море

Бури ще има - това е неизбежно

Ще преплувам и тях с тиха небрежност

 

Ще преплувам и ще стигна до някакъв бряг

Лежейки до друга във белия сняг

Със спомен в сърцето, спомен за теб

Временно мъчен, далеч и с без теб.

© Kiril Stoyanov Всички права запазени

Лирическият герой осъзнава грешките от миналото си, не ги повтаря, но не всичко зависи от него. Достатъчно силен е да продължи напред, с допълнителен белег и малко по-циничен от вчера.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за коментарите. Стиховете идват лесно, когато са от душа, радвам се, че ви е харесало!
  • Смисълът да сгрешиш е в това да знаеш как да не грешиш...за себе си
  • Ами да, живота учи. Но какво като не се получи, продължаваме нататък по-мъдри. Браво, Кирил!
  • Е-ее,най-после попаднах на нещо хубаво. Поздравления за готиния стих.А колкото до белезите....тях си ги носим цял живот,за жалост.Весело лято на теб!!
  • За жалост, това е естествено! Никога нищо не зависи само от един. Никой не е безгрешен. Разликите са в осъзнаването, силата и говността да продължим. Браво! Много ми хареса!
  • Колкото и да ни се иска не всичко зависи от нас, затова човек трябва да намира сили да се надгражда и развива,но да не забравя откъде произлиза промяната в него.Благодаря,че сподели! Хареса ми.
Предложения
: ??:??