Хиляди свещи горяха
в туфи от бели цветя.
Рози на масата бяха
сложени с щедра ръка.
Алена само една бе –
тя с красота ме плени.
Ракличка с панделка! Ах, не –
беше до розите три.
Бях онемяла, щастлива,
чудо се случваше днес:
в Новата снежна година –
пръстен, поднесен с финес.
Тя, любовта, неподвластна
сякаш на времето бе
в тази година прекрасна
с слънчево синьо небе.
© Елена Todos los derechos reservados