С болка ли се храниш?

1 ago 2007, 22:15

Poesía

618 0 2

Изтръгната от чужда болка,
преродена в грях,
аз молех се за друг живот...
Видя ме как се гърчих,
с пропити длани кръв -
те молих да останеш...
Това желаеше, нали?
Свел си поглед морен,
заровен си в мисли мрачни,
градящ поредния си план
на парченца да разбиеш...
и остатъка от мен...
А в моя ден.
В него вече няма светлина -
аз моля се за мъничък неон..
А ти... това желаеше, нали?
С чужда болка да се храниш...
брилянтен в това си, знам...
да гледаш с поглед алчен...
Кое сърце наред е да разбиеш?!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sorbus (Пенко Пенков)

2007-08-01T22:30:21+03:00

Симонче, мила, малко е безформено... И темата е толкова позната... Но поне е от душа.
ivo_morski (Сънчо)

2007-08-01T22:23:35+03:00

Идеята ми допада,но написването/описанието/ми се губи.Вярвам че си го написала с много чувства....но какво разбирам и аз : )