1 ago 2007, 22:15

С болка ли се храниш?

Poesía

906 0 2

Изтръгната от чужда болка,
преродена в грях,
аз молех се за друг живот...
Видя ме как се гърчих,
с пропити длани кръв -
те молих да останеш...
Това желаеше, нали?
Свел си поглед морен,
заровен си в мисли мрачни,
градящ поредния си план
на парченца да разбиеш...
и остатъка от мен...
А в моя ден.
В него вече няма светлина -
аз моля се за мъничък неон..
А ти... това желаеше, нали?
С чужда болка да се храниш...
брилянтен в това си, знам...
да гледаш с поглед алчен...
Кое сърце наред е да разбиеш?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Sorbus (Пенко Пенков)

Симонче, мила, малко е безформено... И темата е толкова позната... Но поне е от душа.

2007-08-01T22:30:21+03:00
ivo_morski (Сънчо)

Идеята ми допада,но написването/описанието/ми се губи.Вярвам че си го написала с много чувства....но какво разбирам и аз : )

2007-08-01T22:23:35+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0