Понеже във очите ти съм трън,
реших да си отида от живота ти,
настана мрак и суматоха вън,
от ужас потъмняха даже сенките.
Понеже любовта е писък луд,
небето замълча и се потули,
събудиха се птиците от сън,
намериха покой и се загубиха.
Замлъкна даже моята душа,
ранена от бодливите ти думи,
остава само пепел след смъртта,
за да не може никой да ни съди!
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados