Понеже във очите ти съм трън,
реших да си отида от живота ти,
настана мрак и суматоха вън,
от ужас потъмняха даже сенките.
Понеже любовта е писък луд,
небето замълча и се потули,
събудиха се птиците от сън,
намериха покой и се загубиха.
Замлъкна даже моята душа,
ранена от бодливите ти думи,
остава само пепел след смъртта,
за да не може никой да ни съди!
© Жулиета Великова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
