С цветя по полята

Следващият път няма да съм ти насреща,
ще ме гледаш отдалече,
нейде отвъд хълма,
ще пишеш името ми с цветя по полята,
на съдбата ще заповядваш,
но не ще се върнеш.
Нека те отнесат ветровете,
нека бури сърцето ти съдерат.
Дъждът ще отмие лъжите,
ветровете ще те погълнат.
Усещаш ли, чуваш ли шепота ми,
искам ангелите да ме отнесат при теб.
Забрави за думите ми, спаси ме,
дай ми вечна свобода.
Искам да забият и за мен камбани,
да настъпи краят, за да те обичам,
да съм с теб... и да заплача.