6 feb 2010, 23:23

С цветя по полята

884 0 0

С цветя по полята

Следващият път няма да съм ти насреща,
ще ме гледаш отдалече,
нейде отвъд хълма,
ще пишеш името ми с цветя по полята,
на съдбата ще заповядваш,
но не ще се върнеш.
Нека те отнесат ветровете,
нека бури сърцето ти съдерат.
Дъждът ще отмие лъжите,
ветровете ще те погълнат.
Усещаш ли, чуваш ли шепота ми,
искам ангелите да ме отнесат при теб.
Забрави за думите ми, спаси ме,
дай ми вечна свобода.
Искам да забият и за мен камбани,
да настъпи краят, за да те обичам,
да съм с теб... и да заплача.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...