Feb 6, 2010, 11:23 PM

С цветя по полята

  Poetry » Love
881 0 0

С цветя по полята

Следващият път няма да съм ти насреща,
ще ме гледаш отдалече,
нейде отвъд хълма,
ще пишеш името ми с цветя по полята,
на съдбата ще заповядваш,
но не ще се върнеш.
Нека те отнесат ветровете,
нека бури сърцето ти съдерат.
Дъждът ще отмие лъжите,
ветровете ще те погълнат.
Усещаш ли, чуваш ли шепота ми,
искам ангелите да ме отнесат при теб.
Забрави за думите ми, спаси ме,
дай ми вечна свобода.
Искам да забият и за мен камбани,
да настъпи краят, за да те обичам,
да съм с теб... и да заплача.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...