6 февр. 2010 г., 23:23

С цветя по полята

883 0 0

С цветя по полята

Следващият път няма да съм ти насреща,
ще ме гледаш отдалече,
нейде отвъд хълма,
ще пишеш името ми с цветя по полята,
на съдбата ще заповядваш,
но не ще се върнеш.
Нека те отнесат ветровете,
нека бури сърцето ти съдерат.
Дъждът ще отмие лъжите,
ветровете ще те погълнат.
Усещаш ли, чуваш ли шепота ми,
искам ангелите да ме отнесат при теб.
Забрави за думите ми, спаси ме,
дай ми вечна свобода.
Искам да забият и за мен камбани,
да настъпи краят, за да те обичам,
да съм с теб... и да заплача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...