Животе мой, какво от теб остана –
камина със догарящ огън тих
и с вино отлежало пълна кана –
един отронен от сърцето нежен стих!
Една любов отровна, дяволита,
прозорец, в който грее залез луд –
кристален звън – две чаши недопити
и аленеещ в чашите „Мавруд“!
Безумни нощи с виното пенливо –
луднал кръвта любовен елексир,
букет от страсти – сладко и горчиво,
живот на екс и усет за всемир...
Животе мой, това от теб остана –
път към Голгота – аз си го избрах,
и кръст на който времето разпъна
човешкия ми първороден грях!
Горчив и сладък, грешен и невинен,
самотен и с другари споделен,
и залез с цвят на отлежало вино
след който ще си тръгна някой ден!
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados
луднал кръвта любовен еликсир,
букет от страсти – сладко и горчиво,
живот на екс и усет за всемир..."
-----------------------------------------------------
Прекрасен стих, написан талантливо и съдържащ
мъдро послание! ПОЗДРАВИ!