dansyto (Данаил Таков)
63 843

15 feb 2019, 0:06

С душа намигна ми

Poesía

601 5 5

Чувам ли те или дъжд ръми,

дъжд, напомнящ сълзите на Бога?

Ромон на разкъсани води,

песен на разплискана тревога!

Чувам ли те в окъсняла нощ

или полъх непрестанно брули

онемели клони?... Немощ,

искам да заспя, но ти ме будиш!

Чувам дивната ти тишина,

плътското превърнала във стигма.

Няма да сънувам самота,

чувствам, как с душата ми намигна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви - Lia, Светулка, Rosi, Иван! Поздрави - радвам се, че се спряхте и коментирахте! Чувствайте!!!

2019-02-19T20:27:58+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Харесва ми! Приеми и моите поздравления, Данаил!

2019-02-15T17:30:54+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Това е като дантела - с прежда от романтика, бухнала като пенлив водопад от радостно предчувствие!

2019-02-15T10:42:55+02:00
svetlitschka (Светличка)

Хубав отзвук на празника вчера, дано тази приказна Муза винаги те окриля!

2019-02-15T07:19:54+02:00
LiaNik (И.К.)

Чудесно! "С душата ми намигна..." !!!
Моите искрени уважения,Данаил!

2019-02-15T05:36:03+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0