dansyto (Данаил Таков)
63 843

Feb 15, 2019, 12:06 AM

С душа намигна ми

Poetry

594 5 5

Чувам ли те или дъжд ръми,

дъжд, напомнящ сълзите на Бога?

Ромон на разкъсани води,

песен на разплискана тревога!

Чувам ли те в окъсняла нощ

или полъх непрестанно брули

онемели клони?... Немощ,

искам да заспя, но ти ме будиш!

Чувам дивната ти тишина,

плътското превърнала във стигма.

Няма да сънувам самота,

чувствам, как с душата ми намигна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви - Lia, Светулка, Rosi, Иван! Поздрави - радвам се, че се спряхте и коментирахте! Чувствайте!!!

2019-02-19T20:27:58+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Харесва ми! Приеми и моите поздравления, Данаил!

2019-02-15T17:30:54+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Това е като дантела - с прежда от романтика, бухнала като пенлив водопад от радостно предчувствие!

2019-02-15T10:42:55+02:00
svetlitschka (Светличка)

Хубав отзвук на празника вчера, дано тази приказна Муза винаги те окриля!

2019-02-15T07:19:54+02:00
LiaNik (И.К.)

Чудесно! "С душата ми намигна..." !!!
Моите искрени уважения,Данаил!

2019-02-15T05:36:03+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0