Чувам ли те или дъжд ръми,
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ
или полъх непрестанно брули
онемели клони?... Немощ,
искам да заспя, но ти ме будиш!
Чувам дивната ти тишина,
плътското превърнала във стигма.
Няма да сънувам самота,
чувствам, как с душата ми намигна!