Feb 15, 2019, 12:06 AM

С душа намигна ми 

  Poetry
412 5 5

Чувам ли те или дъжд ръми,

дъжд, напомнящ сълзите на Бога?

Ромон на разкъсани води,

песен на разплискана тревога!

 

Чувам ли те в окъсняла нощ

или полъх непрестанно брули

онемели клони?... Немощ,

искам да заспя, но ти ме будиш!

 

Чувам дивната ти тишина,

плътското превърнала във стигма.

Няма да сънувам самота,

чувствам, как с душата ми намигна!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви - Lia, Светулка, Rosi, Иван! Поздрави - радвам се, че се спряхте и коментирахте! Чувствайте!!!
  • Харесва ми! Приеми и моите поздравления, Данаил!
  • Това е като дантела - с прежда от романтика, бухнала като пенлив водопад от радостно предчувствие!
  • Хубав отзвук на празника вчера, дано тази приказна Муза винаги те окриля!
  • Чудесно! "С душата ми намигна..." !!!
    Моите искрени уважения,Данаил!
Random works
: ??:??