5 jul 2018, 9:04

С две-три звездици – за из път. 

  Poesía » Otra
467 6 25

Вървиш без път и в живо блато,
затъваш, в тъп речитатив.
"Политам – мислиш си – ... Когато
и ако се измъкна жив."

 

Увиват думите лиани,
без въздух си и те душат.
И сламка няма – да се хванеш.
От кал крилете ти тежат.

 

Животът – пясъчен часовник,
изтича тихо, пясък – кръв.
И пак дежурният виновник,
си ти – от първите най-пръв.

 

Крилете кърпиш си потайно,
сушиш на лунна светлина,
защото знаеш, най са трайни,
онези, временни неща.

 

И чакаш времето, в което,
ще писне гайда – твойта плът,
и дом за теб ще е небето,
с две-три звездици – за из път.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??