С две-три звездици – за из път.
Вървиш без път и в живо блато,
затъваш, в тъп речитатив.
"Политам – мислиш си – ... Когато
и ако се измъкна жив."
Увиват думите лиани,
без въздух си и те душат.
И сламка няма – да се хванеш.
От кал крилете ти тежат.
Животът – пясъчен часовник,
изтича тихо, пясък – кръв.
И пак дежурният виновник,
си ти – от първите най-пръв.
Крилете кърпиш си потайно,
сушиш на лунна светлина,
защото знаеш, най са трайни,
онези, временни неща.
И чакаш времето, в което,
ще писне гайда – твойта плът,
и дом за теб ще е небето,
с две-три звездици – за из път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
